КОМЕНТАР
сряда, декември 21, 2005, 16:31
Сто дни срамота
Преди седмица коалицията на тройната група по интереси, която управлява България отбеляза стотния си успешен ден. Без сътресения са си разпределили държавните ресурси. Договорили са се да не се рови в предишни далавери. Всичкото мръсно бельо на партньорите е хвърлено в пералнята, наречена национални интереси.
В 90-минутна реч Сергей Станишев се изхитри да не каже нищо конкретно и говорейки за някакви политики и някакви приоритети, не определи нито политиката, нито приоритетите на страната.
Компанията на управляващото мнозинство не питае топли чувства помежду си, но обещава да бъде единно до края на мандата. Нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС ще изпуснат златната кокошка на властта, която ежедневно им снася златни яйца за лично благополучие.
Призивът на управляващите към управляваните е да не им клатят лодката, с която уж всички пътуваме към обетования свят на Европейския съюз. Само че лодката им прилича на пиратска шхуна, която не се интересува от спасителни акции. И докато екипажът пие шампанско за успешния стотен ден от съвместното си плаване, заложниците на неговия успех стоят затворени в трюма.
А заложници са всички български граждани, които с отвращение, но безропотно търпят лъжите, разгула и престъпленията на една самозабравила се в безнаказаността си върхушка.
Ако трябва да характеризираме с една дума стоте дни на правителството, то тя е “сто дни срамота”. Само, че за да имаш срам, трябва да имаш морал. Трябва да имаш духовни ценности. Управляват ни хора, които под морал разбират някакво сексуално поведение и се чувстват ужасно модерни, когато призовават за нов морал. Управляват ни хора, за които духовните ценности се купуват от недостъпно скъпите магазини, модни къщи и аукциони за предмети на изкуството.
Хора, за които парите не миришат и са единствената ценност, която трябва да притежават с цената на всичко, се правят на национално отговорно правителство. Кой ли им вярва? Никой, освен облагодетелстваните с правото да ловят риба в мътната вода на привилегиите и роднинско приятелските връзки с властта.
Но както никой не им вярва, така ще си изкарат мандата, стига да не се изпокарат помежду си за разпарчетосаната държава по формулата 8-5-3. Току-виж на някой от екипажа на шхуната му харесало нещо от дела на другите! При този неопитен капитан, всички пиратски сценарии са възможни.
Заложниците в трюма отдавна са омаломощени от мизерията, пък и кой знае колко не се стремят към свободата си. Надяват се, че един ден все някой ще ги заведе до обетованата земя, защото се страхуват сами да носят отговорност за пътуването. Неубедителните им протести с нищо не заплашват екипажа. Ако махнем метафората, нещата изглеждат така:
Учителите стачкуват за някакви 50-60 лева към заплатите си, за да могат да си платят поне тока или телефона. Накрая може и да им подхвърлят нещо и те ще млъкнат. Само че реформата в образованието изисква съвсем други неща. На първо място трябва да се закрият стотиците малки и необорудвани училища, които не дават никаква подготовка на учениците, а служат за социално убежище на учители. Когато училищата се окрупнят, модернизират и в тях останат да работят най-квалифицираните педагози и специалисти, тогава една учителска стачка може да разтресе държавата. Само че политиците искат да ги избират, учителите не искат съкращения и едните с подаянията си, а другите с гласовете си крепят статуквото.
Същото е при лекарите. Стотици болници си прехвърлят пациентите, защото на едно място лекуват едно, в друг град – друго, а хората имат лошия навик да са болни от различни неща. Ако имат пари обикалят болничните заведения, но най-често се отказват от всичко и се оставят на естествения подбор. Ниско платените, но недостъпни специалисти, добре печелещите, но некомпетентни джипита и тромавата, препълнена с бюрократи Здравна каса превърнаха България в държава на принудителната евтаназия. На страната ни са нужни не повече от 50-60 болници, но в които като влезе пациент да го обслужат от А до Я. Територията ни не е голяма, а населението ни е малобройно. И от най-затънтеното място един медицински хеликоптер за 20 минути може да закара и най-тежко болния до нужните специалисти. Само че у нас големите медицински специалисти предпочитат да станат политици и вместо да правят реформа, уволняват тези, които са недоволни от състоянието на здравеопазването и се опитват да го подобрят. Така пак се пази статуквото.
На редовите граждани се внушава, че ако селцето остане без училище, а градчето без болница е много страшно. Това, че децата излизат неграмотни, а болните безпомощно се лутат от кабинет до кабинет и от град до град е много хубаво!
Няма такова положение, в което и вълкът да е сит, и агнето цяло. Само че хитреците, които се борят да бъдат в лодката на управлението, заблуждават хората, че това е възможно. Лъжат предизборно, а след това спекулират със страховете от безработица, болести и всякакви други социални катаклизми, за да запазят удобството и благополучието си.
Социалните подаяния и липсата на реформи са блатото, в което това правителство стои и ще стои, защото това блато е най-сигурният начин да си изкарат безпроблемно мандата. Стига, разбира се, екипажът да не се изпокара за някое парче от баницата на икономическите си интереси.
Юлита ХРИСТОВА
7684 коментари 
>>>
